На какви изисквания за екодизайн ще трябва да отговарят дрехите?
Начинът, по който е изработена една дреха, определя до голяма степен колко дълго ще
се използва тя, дали подлежи на поправка и какво ще се случи с нея след края на
нейната употреба.
Затова облеклото е сред първите групи стоки, за които Европейският съюз подготвя
конкретни изисквания по Регламента за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR).
Регламентът създава общата правна рамка, но конкретните задължения за дрехите ще
бъдат определени с отделен делегиран акт. Към момента техническата работа
продължава и окончателните изисквания все още не са приети.
В европейския работен план облеклото е поставено на първо място сред новите
крайни изделия. Посоченият ориентировъчен срок за приемане на мерките е 2027 г.
Какво представлява екодизайнът?
Екодизайнът не означава просто използване на по-природосъобразни или „зелени“
суровини.
Основното намерение е въздействието върху околната среда да се разглежда още при
разработването на изделието — преди то да бъде произведено, продадено, използвано
и превърнато в отпадък.
Регламентът позволява определянето на два основни вида изисквания:
1. Изисквания към качествените характеристики на изделието — например
здравина, възможност за поправка, годност за рециклиране или минимален дял
на вложени възобновени суровини.
2. Изисквания за предоставяне на информация — данни за състава, произхода,
въглеродния и екологичния отпечатък, начина на употреба и обработката на
изделието в края на неговия живот.
Информацията ще се осигурява основно чрез цифровия продуктов паспорт.
Кои характеристики ще бъдат във фокуса на вниманието?
Точните показатели и минималните прагови стойности все още се разработват. Общата
европейска рамка и текущото подготвително проучване обаче очертават няколко
основни направления.
- По-дълъг живот на дрехите:
Бъдещите правила могат да съдържат изисквания относно физическата здравина и
устойчивост на продукта. Целта е дрехите да запазват своите качества и добър външен
вид за по-дълго време, вместо да се изхвърлят след броени носения или изпирания.
Това ще насочи производителите към по-внимателен подбор на тъкани, кройки и
производствени решения.
- Възможност за поправка и ремонт:
Изработката на дрехата ще се оценява и според това дали повредените нейни части
могат да се поправят или заменят. При дрехите това означава по-лесен ремонт на
шевове, ципове, копчета и други закопчалки, без да се уврежда цялото изделие.
- Пригодно за рециклиране състояние:
Не всички текстилни изделия могат да се преработват еднакво лесно. Смесването на
множество видове влакна, използването на сложни покрития, лепила, украсителни
елементи и трудно отделими съставни части затруднява сортирането и последващата
преработка. Бъдещите изисквания ще насърчават дизайн, при който материалите се
разпознават и разделят по-лесно, а самото изделие е съобразено с наличните
технологии за преработка.
- Вложено рециклирано съдържание:
Регламентът позволява да се определят минимални нива на рециклирани суровини за
конкретни групи стоки. При текстила един от основните въпроси ще бъде не само какво
е количеството на рециклираните влакна, но и какъв е техният произход, как се
удостоверява той и дали материалът може да се преработи отново в бъдеще.
- Ограничаване на съединенията, създаващи проблеми:
Химикалите, багрилата, обработващите слоеве и добавките имат значение както за
безопасността на хората, така и за възможностите за повторна употреба и
оползотворяване. Новата рамка позволява да се ограничава или проследява
наличието на вещества, които възпрепятстват кръговото управление на материалите.
Общата европейска визия е текстилните изделия да станат по-здрави, лесни за
поправка, годни за преработка и в голяма степен изработени от възобновени влакна.
Какво означава това за бизнеса?
Предприятията не трябва да чакат окончателния регламент, за да започнат своята
подготовка. Още сега производителите, вносителите и търговците могат да анализират:
- доколко сигурни са данните за състава на използваните суровини;
- кои изделия имат най-кратък реален период на употреба;
- какво възпрепятства или оскъпява поправката им;
- кои конструкции и смеси от влакна затрудняват последващата преработка;
- по какъв начин се удостоверява вложеното рециклирано съдържание;
- каква информация липсва по веригата на доставчиците.
Изискванията ще се прилагат задължително за всички изделия, които се пускат на
европейския пазар, независимо дали са произведени в държава от ЕС или са внесени
от трета страна.
Връзката с Разширената отговорност на производителя (EPR)
Природосъобразният дизайн и Разширената отговорност на производителя няма да
действат изолирано.
Изменената Рамкова директива за отпадъците предвижда продуктовите такси в EPR
системите да се определят според характеристики като здравина, дълготрайност и
възможност за преработка. По този начин изделие, което е проектирано за по-
продължителна употреба и по-лесно рециклиране, ще ползва по-ниски таксови нива.
Това превръща екодизайна не просто в техническо изискване, а и в пряк стопански
лост за спестяване на разходи.
Българският VERDE Hub ще следи отблизо подготовката на новите правила и ще
разяснява как те ще засегнат производителите, вносителите, търговските марки,
ателиетата за ремонтни услуги и преработвателните предприятия.
Официални източници:
Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
рамка за определяне на изискванията за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR).
JRC (Joint Research Centre): Ecological and Environmental Assessment of Textiles –
подготвително проучване на ЕК за първия делегиран акт за облекло.
Европейска комисия: EU Strategy for Sustainable and Circular Textiles (Стратегия на ЕС
за устойчиви и кръгови текстилни изделия).
Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците) – актуализирани
разпоредби за eко-модулация на EPR таксите.
